Обезглавената държава – ефектът на „промяната“
Димитър Стоянов, коментар за
В една от главите на едноименния разказ на Иван Вазов „ Под игото “ се споделя една злободневна история от Ганковото кафене, което „ димеше и гърмеше от радостни кикотения “. Причината за това за Иванчо Йотата и Франгов – Франгов като чел в „ Право “ член за австрийската политика на изток, се спънал във фразата „ Drang nach Osten “, а Иванчо Йотата му обяснил, че то значело „ мил наш остен “. След последното решение на Конституционния съд, което разгласи за противоконституционно решението на Народното събрание за избор на ръководител на Комисията за енергийно и водно контролиране, човек несъмнено се замисля дали интерпретацията на „ партиите на смяната “ и тяхното схващане за конституционно ръководство, не подхожда с шегата на Иванчо Йотата. Тъй като решението, с което се оказва, че КЕВР в никакъв случай не е имал ръководител на име Станислав Тодоров, не е казус. То е признак на едно цяло ръководство, което вкара стандарт на поредно обезглавяване на основни органи в страната.
Христоматийното предписание, с което късото ръководство на „ смяната “ и на обединението сред „ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и „ ИТН “ ще остане в историята е това за политическото преодоляване на регулатори, самостоятелни органи и така нататък, трансформирало се в техен стандарт. При неспособност това да се случи, т.е. да се реализира някаква съдружна сделка за систематизиране на съответния пост, институцията безусловно се обезглавяваше. Политическото брокерство се трансформира в главен аршин, а всички приказки за самостоятелност, експертност, „ А тим “ и така нататък останаха само празна изразителност. Най-голяма вреда към сегашния миг от обезглавяването на страната несъмнено нанася неуспеха на „ смяната “ в избора за ръководител на КЕВР. България се намира в една от най-тежките енергийни обстановки за последните десетилетия, с рекордни цени на горивата, с неопределеност по отношение на доставките на природен газ, с опция за доста тежка рецесия през зимните месеци и ролята на КЕВР в управлението и преодоляването на този развой е незаобиколима. Въпросът е явен и кардинален и се състоеше в това на ръководещата коалиция да подсигурява кардинален и експертен избор за началник на комисията в такава обстановка. Но предпочетеният метод беше различен. Паралелно със законодателни промени, предопределени да „ легализират “ политическия им избор, те се насочиха към политическо преодоляване на българския енергиен регулатор. И го обезглавиха като резултат.
Но, както показах първоначално, това нито е единствен, нито е първи или финален случай в ръководството на смяната. В дните, когато Конституционният съд разгласи решението си за ръководителя на КЕВР, той се произнесе с решение, с което отхвърли искане на основния прокурор за оповестяване на противоконституционна на наредба от Закона за държавния бюджет. При извършеното гласоподаване, не се реализира изискуемото по член 151, алинея 1 от Конституцията болшинство от гласовете на повече от половината съдии от състава на съда (най- малко 7 гласа). Поради което настояването беше отхвърлено. А повода за невъзможността да се образува болшинство е, че Конституционният съд действа дълготрайно време към този момент е повърхностен състав – належащо е да се попълни квотата с още двама конституционни съдии. А коя квота? Тази на Народното събрание. Съгласно главния закон една трета от съдиите за състава на Конституционния съд се избират от Народното събрание. Още повече, че те се избират с нормално, а не с квалифицирано болшинство. За интервала от ноември до сегашния миг ръководещото болшинство в Народното събрание не съумя да стартира даже и една процедура по желание на парламентарен арбитър от квотата на Народното събрание и по този метод следващ орган в страната беше задвижен в посока обезглавяване поради некомпетентността на „ смяната “ – Конституционния съд. Нещо, което не се е случвало за цялата история от приемането на настоящата Конституция до този миг.
Сред политическото управление на страната има една обща настройка, че България би трябвало да задълбочи своята европейска интеграция – както измежду ръководещите, по този начин и в опозицията. Казано по различен метод България би трябвало да стане част от еврозоната, за което поредно се одобряват разнообразни ограничения и проекти на държавното управление. В същото време ръководството на „ смяната “ се провали по безспорен метод в процедурата по желание на шеф на Българска национална банка тъкмо в миг, когато би трябвало да се водят договаряния от страна на България с Европейската централна банка. Нещо повече, до момента в който продължаващият да извършва длъжността шеф на банката Димитър Радев беше определен за подобен с доста огромно болшинство с помощта на експертния си профил и качества, „ смяната “ трансформира процедурата в борба на политическата партизанщина. Политически претендент в лицето на Любомир Каримански беше изправен против различен политически претендент, ръководител на парламентарна група, в лицето на Андрей Гюров. Стремежът за политическо преодоляване на Българска народна банка взе връх за следващ път в ръководещата коалиция и, сходно със случая с КЕВР, не докара до избор на шеф, продължи до един незнаен миг мандата на остарелия шеф, и на практика обезглави банката откъм нова легитимност.
В огромен проблем през идната есен обрисува да се трансформира и Висшия правосъден съвет. Съгласно Конституцията единадесет от неговите членове се избират от Народното събрание с две трети болшинство. Мандатът на настоящия състав изтича през есента, а правосъдната власт към този момент избра своята квота. В Народното събрание няма даже индикация, че ръководещите имат желание да стартират някаква процедура по желание или да водят съвещания с останалите парламентарни групи за реализиране на консенсус и належащо болшинство по избора. Нещо, което при все по-кратко очертаващия се мандат на сегашния парламент, заплашва да сътвори невиждана обстановка през есента на актуалната година по отношение на правосъдната власт – новият Висш правосъден съвет да не може да встъпи в служба и пълномощия просто тъй като няма извършен избор от един от задължените по Конституция органи. Което в никакъв случай до момента не се е случвало в границите на най-новата ни история от приемането на настоящия главен закон. В същата обстановка се намира и Инспектората към Висшия правосъден съвет, който продължава да бъде отвън мандат. И е незнайно по кое време въобще би почнала процедурата по желание на основен контрольор и инспектори за нов състав на ИВСС. С опцията това въобще да не се случи в този парламент и да остане вероятно за идващ.
Това са единствено част от органите, при които има съществени провали на ръководещите да подсигуряват транспарантен, самостоятелен и неутрален избор и да не създадат опит да политическото му преодоляване. Редица други регулатори не престават да бъдат отвън мандат или с нужда от избрана квота да бъде попълнена. Коалицията на „ смяната “ неведнъж е изявявала своето предпочитание за промени в Комисия за защита на конкуренцията, още веднъж ориентирани напълно към предпочитание за политически надзор. Но когато министър-председателят ти (вече в оставка) Кирил Петков декларира, че задачата е „ да сложиме едни хора в прокуратурата “, то няма по какъв начин и цялата ти коалиция да предложи нещо друго като решение. И резултатът от това е налице – обезглавяването на страната в ход и като резултат.
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
В една от главите на едноименния разказ на Иван Вазов „ Под игото “ се споделя една злободневна история от Ганковото кафене, което „ димеше и гърмеше от радостни кикотения “. Причината за това за Иванчо Йотата и Франгов – Франгов като чел в „ Право “ член за австрийската политика на изток, се спънал във фразата „ Drang nach Osten “, а Иванчо Йотата му обяснил, че то значело „ мил наш остен “. След последното решение на Конституционния съд, което разгласи за противоконституционно решението на Народното събрание за избор на ръководител на Комисията за енергийно и водно контролиране, човек несъмнено се замисля дали интерпретацията на „ партиите на смяната “ и тяхното схващане за конституционно ръководство, не подхожда с шегата на Иванчо Йотата. Тъй като решението, с което се оказва, че КЕВР в никакъв случай не е имал ръководител на име Станислав Тодоров, не е казус. То е признак на едно цяло ръководство, което вкара стандарт на поредно обезглавяване на основни органи в страната.
Христоматийното предписание, с което късото ръководство на „ смяната “ и на обединението сред „ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и „ ИТН “ ще остане в историята е това за политическото преодоляване на регулатори, самостоятелни органи и така нататък, трансформирало се в техен стандарт. При неспособност това да се случи, т.е. да се реализира някаква съдружна сделка за систематизиране на съответния пост, институцията безусловно се обезглавяваше. Политическото брокерство се трансформира в главен аршин, а всички приказки за самостоятелност, експертност, „ А тим “ и така нататък останаха само празна изразителност. Най-голяма вреда към сегашния миг от обезглавяването на страната несъмнено нанася неуспеха на „ смяната “ в избора за ръководител на КЕВР. България се намира в една от най-тежките енергийни обстановки за последните десетилетия, с рекордни цени на горивата, с неопределеност по отношение на доставките на природен газ, с опция за доста тежка рецесия през зимните месеци и ролята на КЕВР в управлението и преодоляването на този развой е незаобиколима. Въпросът е явен и кардинален и се състоеше в това на ръководещата коалиция да подсигурява кардинален и експертен избор за началник на комисията в такава обстановка. Но предпочетеният метод беше различен. Паралелно със законодателни промени, предопределени да „ легализират “ политическия им избор, те се насочиха към политическо преодоляване на българския енергиен регулатор. И го обезглавиха като резултат.
Но, както показах първоначално, това нито е единствен, нито е първи или финален случай в ръководството на смяната. В дните, когато Конституционният съд разгласи решението си за ръководителя на КЕВР, той се произнесе с решение, с което отхвърли искане на основния прокурор за оповестяване на противоконституционна на наредба от Закона за държавния бюджет. При извършеното гласоподаване, не се реализира изискуемото по член 151, алинея 1 от Конституцията болшинство от гласовете на повече от половината съдии от състава на съда (най- малко 7 гласа). Поради което настояването беше отхвърлено. А повода за невъзможността да се образува болшинство е, че Конституционният съд действа дълготрайно време към този момент е повърхностен състав – належащо е да се попълни квотата с още двама конституционни съдии. А коя квота? Тази на Народното събрание. Съгласно главния закон една трета от съдиите за състава на Конституционния съд се избират от Народното събрание. Още повече, че те се избират с нормално, а не с квалифицирано болшинство. За интервала от ноември до сегашния миг ръководещото болшинство в Народното събрание не съумя да стартира даже и една процедура по желание на парламентарен арбитър от квотата на Народното събрание и по този метод следващ орган в страната беше задвижен в посока обезглавяване поради некомпетентността на „ смяната “ – Конституционния съд. Нещо, което не се е случвало за цялата история от приемането на настоящата Конституция до този миг.
Сред политическото управление на страната има една обща настройка, че България би трябвало да задълбочи своята европейска интеграция – както измежду ръководещите, по този начин и в опозицията. Казано по различен метод България би трябвало да стане част от еврозоната, за което поредно се одобряват разнообразни ограничения и проекти на държавното управление. В същото време ръководството на „ смяната “ се провали по безспорен метод в процедурата по желание на шеф на Българска национална банка тъкмо в миг, когато би трябвало да се водят договаряния от страна на България с Европейската централна банка. Нещо повече, до момента в който продължаващият да извършва длъжността шеф на банката Димитър Радев беше определен за подобен с доста огромно болшинство с помощта на експертния си профил и качества, „ смяната “ трансформира процедурата в борба на политическата партизанщина. Политически претендент в лицето на Любомир Каримански беше изправен против различен политически претендент, ръководител на парламентарна група, в лицето на Андрей Гюров. Стремежът за политическо преодоляване на Българска народна банка взе връх за следващ път в ръководещата коалиция и, сходно със случая с КЕВР, не докара до избор на шеф, продължи до един незнаен миг мандата на остарелия шеф, и на практика обезглави банката откъм нова легитимност.
В огромен проблем през идната есен обрисува да се трансформира и Висшия правосъден съвет. Съгласно Конституцията единадесет от неговите членове се избират от Народното събрание с две трети болшинство. Мандатът на настоящия състав изтича през есента, а правосъдната власт към този момент избра своята квота. В Народното събрание няма даже индикация, че ръководещите имат желание да стартират някаква процедура по желание или да водят съвещания с останалите парламентарни групи за реализиране на консенсус и належащо болшинство по избора. Нещо, което при все по-кратко очертаващия се мандат на сегашния парламент, заплашва да сътвори невиждана обстановка през есента на актуалната година по отношение на правосъдната власт – новият Висш правосъден съвет да не може да встъпи в служба и пълномощия просто тъй като няма извършен избор от един от задължените по Конституция органи. Което в никакъв случай до момента не се е случвало в границите на най-новата ни история от приемането на настоящия главен закон. В същата обстановка се намира и Инспектората към Висшия правосъден съвет, който продължава да бъде отвън мандат. И е незнайно по кое време въобще би почнала процедурата по желание на основен контрольор и инспектори за нов състав на ИВСС. С опцията това въобще да не се случи в този парламент и да остане вероятно за идващ.
Това са единствено част от органите, при които има съществени провали на ръководещите да подсигуряват транспарантен, самостоятелен и неутрален избор и да не създадат опит да политическото му преодоляване. Редица други регулатори не престават да бъдат отвън мандат или с нужда от избрана квота да бъде попълнена. Коалицията на „ смяната “ неведнъж е изявявала своето предпочитание за промени в Комисия за защита на конкуренцията, още веднъж ориентирани напълно към предпочитание за политически надзор. Но когато министър-председателят ти (вече в оставка) Кирил Петков декларира, че задачата е „ да сложиме едни хора в прокуратурата “, то няма по какъв начин и цялата ти коалиция да предложи нещо друго като решение. И резултатът от това е налице – обезглавяването на страната в ход и като резултат.
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ